Кратък обзор

~ Ако XII век имаше своя бестселър, то несъмнено това би било романтичното предание за Тристан и Изолда. Легендата разкрива трагичната история на двама влюбени, осъдени да споделят забранена, но вечна любов. Преданието пресъздава любовния триъгълник между Тристан, неговия вуйчо крал Марк и съпругата на Марк - Изолда. Легендата за Тристан и Изолда е една от най-въздействащите романтични истории на Средновековието, по-стара и дори вдъхновила артурианснкия романс за Ланселот и Гуиневър. Смята се дори, че Шекспир е базирал своятя трагедия "Ромео и Жулиета" върху удивителния мит за Трестан и Изолда.

~ Има много и различни версии на тази стара история почти във всяка народноезическа литература през средните векове в Европа. Легендата може да бъде намерена във френския, немския, английския, холандския, италянския, испанския, португалския и дори в белоруския фолклор. Преданието за Тристан не е единен разказ с еднозначна и ясно определена последователност на събитията. Напротив, по-скоро има разнообразни версии, които се базират една основа, обаче са по своему различни. Но въпреки многото трансформации , те всички следват една по-обща основна линия на историята.

Легендата за Тристан и Изолда

Детство и първи приключения на Тристан

" Теб скръбно име не отива:
момче усмихнато, красиво! "

Готфрид фон Страсбург


~Разказът започва с годежа на родителите на Тристан. Ривален, крал на Пармение (според ръкописа на Берул Тристан е роден в Лоноа, а не в Пармение), пътува до кралския двор на краля на Корнуол Марк, където той и сестрата на Марк - Блашфльор, се влюбват. Бланшфльор забременява и семейната двойка се връща в Пармение. За нещастие Ривален загива в сражение и когато скръбната вест достига до кралицата, и Бланшфльор умира от мъка по загубения си съпруг. Но бебето се е родило и оцелява. Синът на крал Ривален е наречен Тристан (от латински 'triste' означава тъжен, мрачен, меланхоличен), тъй като дошъл на този свят роден от тъгата.

~Тристан пораства в Пармение , отгледан като син на Риваленовия маршал Руал ли Фойтеант (според Берул Тристан е отгледан от мъж на име Рохалт), изучен да бъде идеалният дворянин.

~ Веднъж Тристан бива примамен от екипажа на борда на един норвежки търговски кораб, акустирал в Пармение. Обаче едва навлязъл в открито море, корабът попада в страховита буря и хората от екипажа смятят , че са ас навлекли Божия гняв, заради отвличането на момчето Тристан и сега биват наказани. Затова те оставят Тристан на брега на една страна, която се оказва точно Корнуол.

~ Тристан се присъединявя към ловно пиршество, учасниците в което остават удивени от неговата ловкост и умения. Той ги придружава до кралския двор на Марк , където спътниците му го възхваляват и запознават краля с новото момче. Така Тристан става много близък приятел и довереник на Марк. И в края ня краищата, след години на търсене, Руал пристига в Корнуол и открива че Тристан се е остановил там . Руал разбулва тайната и признава , че Тристан всъщност е племенник на Марк . Зарадван от родствената връзка им връзка, кралят на Корнуол възнаграждав Тристан с титлата рицар.


Двубоят с Моролт



"Тристан тогава твърдо каза:
Да, като рицар ще го пазя!"


Из поемата "Сир Тристрем" от неизвестан автор




~Корнуол е притиснат да плаща данък на Гурмун, краля ня Ирландия, събиран от брат му - кръвожадния Моролт. Тристан предизвиква Моролт в двубой и успява да го победи, но е ранен от парче от намазания с отрова меч на Моролт . За съжаление лечителите в Корнуол не познаат този вид отрова и за да търси лек, Тристан заминава тайно за Ирландия ( под името Тантрис) и отива да се лекува при ирландската кралица Изолда Мъдрата. Той остава запленен от красотата и дородетелите на дъщеря й - Изолда Русокосата. И така след като оздравява, Тристан се завръща в Корнуол възхвалявайки красотата и достойнства.


В търсене на хубавицата със златните коси


"Набързо ви успокоих
със разказа за този косъм,
а той дълбока скръб ми носи."

Из поемата "Лудостта на Тристан"


~Ревнуващи от близостта на Тристан с краля, съветниците на Марк го притискат да се ожени, с цел Тристан да не стане наследник на трона. Но веднъж крал Марк намерил един злотисто рус косъм и заявил че ще се венчае само и единствено за момичето, на което принадлежи този косъм . Съветниците предположили че е на Изолда, принцесата на Ирландия, понеже тя се славела като девойката със златните коси. Надявайки се Тристан да бъде убит в този процес, те предлагат той да бде изпратен в Ирландия , за да спечели Изолда за Марк.Тристан отпътува към Ирландия ( като Тантрис) и убива дракона, който тормози местните жители и така сечелва ръката на Изолда . Обаче, осъзнала, че парчето извадено от раната на Тантрис съвпада с меча на Моролд, принцесата разбира, че в действителност Тантрис не е истинското име на младежа ,а че той е Тристан, този който е отнел живота на чичо й, и тя зплашва да го убие докато той седи в банята. Но в този момент кралицата се намесва и Тристан обяснява целта на своето пътуване, което трябва да доведе до примирие между Корнуол и Ирландия. И така Тристан заминава за Корнуол на борда на търговски кораб с Изолда , като годеница на крал Марк.


Чародейното питие

"Не, вино туй не е било,
ала приличало на вино;
било е питие всесилно -
безкрайна мъка в любовта,
с която срещнали смъртта."

Готфрид фон Страсбург


~Преди да заминат Изолда Мъдрата дала на Бранжиен, прислужницата на дъщеря й, чародийно питие, което трябвало до бъде изпито от Марк и Изолда в сватбената вечер, за да подсигури тяхната любов. По време на пътуваето обаче, то е изпито от Тристан и Изолда по нещастна случайност. Те признават любовта си един към друг , но знаят , че тя не би могла да бъде приета от обществото, и се наслаждават на мимолетната дилия на борда , преди пристиганито в Корнуол. Това е последвано от редица интриги, в които влюбените се опитват да измамят крал Марк, започвайки от първата брачна нощ, когато Бранжиен замества Изолда в сватбеното ложе.Марк започва да става подозрителен, но влюбените успяват да го надхитрят.

Морайската гора

" - Ние загубихме света, и светът нас; как ви се струва това, Тристан, приятелю?

-Приятелко, щом сте до мен, какво повече ми трябва? Ако целият свят сега беше с нас, пак щях да виждам единствено вас."

Из "Роман в проза за Тристан"

~ В края ня краищата Марк се примирява с тяхната любов и ги отлъчва от кралския двор. Те побягват към дивите гори, към Морайската гора ( Forest of Morois - гора в Северозападна Англия, името morois се свързва с израза "mort au roi" , което означава "смърт за краля") , установяват се в малка пещера на любовта ( Love Grotto) , където се наслаждават на живота-идилия далеч от догмите на обществото. По случайност обаче, крал Марк открива пещерата и ги вижда да лежат един до друг. Обаче предчуствайки неговото приближаване , Тристан е сложил преди това меча си межу себе си и Изолда, с надеждата с това да залъже краля, че може би те наистина никога не са били любовници, и по този начин Марк да забрави съмненията си и да пощади живота им.

Изолда Белоръката

"Гневът на жената е страшен и всеки от него се плаши. Тя днес със любов ни дарява,
а утре с омраза отравя."

Томас

~ С разкриването на тяхното тайно място, Тристан и Изолда се завръщат в кралския двор. Но подозренията на Марк относно лоялността на Тристан отново са разпалени от завистливите му съветици . И веднъж , прибирайки се по-рано от лов, той заварва двамата влюбени заедно и това слага край на всичките му съмнения. Тристан избягва в Нормандия, където се сгодява за дъщерята на херцога на Арундел. По ирония на съдбата тя също носела името Изолда. Наричат я Белоръката, заради изкусните и умения в шивачеството и бродерията. И тогава тристан започва да изразява своето неловко емоционално положение спрямо двете Изолди. Накрая се оженва за Изолда Белорката, макарче бракът им никога не е консумиран. С надеждата да уталожи мъката си, той създава зала със статуи на Изолда Русокосата и Бранжиен, но там прекарва дните си в меланхолия и страдание.

Смъртта

"Нашата любов ни води към смъртта."

Данте

~ В последната си битка Тристан е смърнно ранен от копие намазано с отрова. И той изпраща таен вестоносец до Изолда Русокосата, която е единственият човек способен да го излеува. Уговорено е корабът изпратен за нея да издигне навръщане бяло знаме ако тя е на борда, а ако не е, флагът да е черен. Но от ревност, Изолда Белоръка излъгва Тристан за цвета на знамето, съобщавайки му че то е черно. Съкрушен от тази вест, рицарят вече няма за какво да живее и издъхва. Така Изолда Русокосата пристига в Нормандия посрещната със скръната новина за умрелия си любим . Тя се втурва и влиза в стаята при Тристан. Ляга до мъртвото му тяло , целува го за последно и душата й последва неговата в отвъдното.

~ След тяхната смърт крал Марк отнася телата им в Корнуол, за да бъдат погребани там. От гробовете на двамата влюбени израстват две дървета. Техните клонки са така силно вплетени и увити една в друга, че не могат никога и по никакъв начин да бъдат разплетени. И ако се отсекат, дърветата отново ще порастнат до деня, в който клонките им отново се свържат и останат вплетени във вечността, като символ на непобедимата и избледнявяща във времето любов на Тристан и Изолда...

"Добрите трубадури от миналото, Берул и Томас, негова светлост Ейлхарт, и негова милост Годфрид, разказаха тази история за всички онези които са влюбени, не за другите. Чрез мен те ви изпращат своя поздрав. Поздравяват всички опечалени и всички щастливи, недоволните и жадуващите обич, тези които са радостни и тези които се терзаят, всички влюбени. Дано те намерят тук утеха за непостоянството, за несправедливостта, за отчаянието, за всички беди, които съпътстват любовта!"

Жозеф Бедие

Реални исторически места свързани с легендата за Тристан и Изолда

~ Много места в днешен Корнуол напомнят за старата легенда. Всяка забележителност, свързана с Тристан и Изолда си има своя история. Тук предоставям на български език оскъдната информация за съществуващите места, която открих в интернет.



Изгубената земя Лионес (The Lost Land Of Lyonesse)


~Отвъд Края на Земята (The Land's End) лежи потъналото царство Лионес - неговите градове, поля и овошни градини са изгубени завинаги под вълните на Атлантическия океан. Всичко което е останало от Изгубената земя са хълмистите острови Сили (The Isles Of Scilly) и Седем каменният риф (The Seven Stones Reef). И през буреносна вечер , както местните хора разказат, се чува как църковните камбани на Лионес бият под вълните...
~Според келтската легенда за Тристан и Изолда, земята Лионес свързвала Корнуол с островите Сили , намирала се в английската част на Ламанша. Преданието разказва, че била управлявана от бащата на Тристан. След смъртта му, Тристан станал наследник на тази богата земя, но той никога не се завърнал там, може би защото точно тогава Лионес била погълната от морската бездна, докато той бил още в кралския двор на вуйчо си крал Марк в Корнуол.
~Както и повечето истории за потъали земи, тази не би могла да помогне да се разбере дали легендарната Лионес наистина лежи точно тук, изгубена завинаги под върховете, на тези изтъркани от вятъра морски скали...

Остров Самсон (Samson)

~Самсон е един отнай-големите необитавани острови измежду островите Сили. Островът е бил населен до 1855 г. , когато Аугустус Смит, господар на Сили, решава да евакуира едното или двете семейства, които живеели там, и превърнал острова в дом за един елен. Животното не харесало мястото и избягало. Останките от къщите от 19-ти век могат все още да се видят, както и останки от предисторически помещения на гробници.

~ Според някои легенди, островът е свързан с романтичната история за Тристан и Изолда - смята се, че островът е мястото, където Тристан победил Ирландсият рицар Моролт. Островът е кръстен на Корнуолски светец и сега е необитаван.

Замъкът Д`Ор ( Castle D'Or/ Dor/ Dore)

~Замъкът Д`Ор е бил укрепление от Желязната епоха до ранното средновековие, разположен върху възвишение близо до Фоуей, Корнуол. Тази малка кръгообразна крепост е заобиколена от всички страни от двоен насип пръст, трева и камъни, с предна част от V-образни ровове и с широк източен вход. Кръговете са се простирали до самия интериор на крепостта. Укрепленията заграждат площ голяма само 1,25 акра (0,5 хектара), и се смята , че са построени за пръв път около 200 г. сл. Хр., докато допълнително добавяните дървени порти са били поставени около 50 г. пр. Хр..

~ Окупацията на мястото приключила вероятно около края на II век, но е то е използвано отново през V век, когато две големи правоъгълни ловни резиденции, построени от дърво, били издигнати на това място. Легенда свързва замъкът Д`Ор с крал Марк от Корнуол, и историята на Тристан и Изолда вероятно се е развила тук.

Църквата "Св. Сампсон" (St. Sampson's Church)

~Църквата "Св. Сампсон" е от XVI век , но части отнея датират от по-ранен период (около XIII век). Разположена е високо, върхо един хълм( South Hill) над селцето Голант (Golant), което се намира до самия бряг на реката Фоуей( The River Fowey). Построена отново през 1509 г., църквата имала не особенно привлекателен екстериор, кораб, странично крило, ниска кула и малка порта. Вътре се намират два красиви маки покрива, малко фрагменти от оригинален стъклопис, няколко от които изобразяват Св. Сампсон и Св. Антъни. За съжаление, не както повечето Корнуолски църкви, няма нито еда запазена оригинална пейка. За щастие обаче, някои са използвани за построяването на съвременния амвон и богато орнаментиран престол, а не типичен обикновен стол за епископ. Отвъд един прозорец, паметна плоча напомня за Едмунд, полицая - "кратък буен живот, метеор от гордост, опитал се да живее, но не му хареало и умрял."

~ Спомени за трагичната легенда за Тристан и Изолда все още отекват в църквата "Св. Сампсон". Връзката между тази история и църквата е това че крал Марк и Изолда се врекли във вярност точно тук, и Изолда подарила сватбената си рокля на църквата ...

Скалата Роуч (Roche Rock)

~ Една от най-интересните забележителности, свързани с легендата, е именно Роуч Рок, намираща се в Бъгъл (Bugle, Cornwall). Предстявлява голяма оголена скала от гранит, върху която са запазени останките от параклис от XV в. Според съвременна теория, първоначално развита от Е. М. Р. Дитмас в нейното проучване върху топографията на легендата за Тристан, това може би е било мястото на параклиса на отшелника Огрин, където влюбените, бягайки от крал Марк, са намерили временно убежище. Средновековният поет Берул, който написал най-ранната версия на историята, изглежда е имал съществени познания за Корнуолските земи и неговото описание на Огринския параклис определено отразява голяма прилика с Роуч Рок.

~ По-късна версия на легендата разказва, че бягството на Тристан от войниците на Марк, които заключили рицаря в помещение на друг параклис, се състояло там и той скочил от прозореца върху някакви остри скали. Трябвало да имаш стъпала на атлет, иначе резултатът би бил фатален. Мястото е останало в съзнанието на местните разказвачи и може би има защо...

Тристан и Изолда в Киното

Операта "Тристан и Изолда"

Тристан и Изолда в Средновековната литература

Тристан и Изолда в Съвременната литература